МИГ Радомир-Земен продължава информационната кампания насочена към популяризиране на местното културно-историческо наследство от Средновековието до наши дни, представяйки информация за значимите личности, събития и църковно наследство на територията.
Радомирски манастир „Възнесение Господне“, град Радомир, община Радомир . Местността „Манастирчето“ е изявено духовно средище за местната общност от незапомнени времена. По исторически данни началото на този манастир и от XII век, по времето на Второто българско царство. Днешният манастир „Св. Спас“ е наследник на един от най-големите манастири на територията – „Св. архангел Михаил (или Гаврил)“, който е свързан с резидирането на епископ в Радомир, по времето на обособяването на епархия Радомир през 1564/5 г. Сведение за него, се намира в описа за Кюстендилски санджак от 1570/73 г., където е посочено, че манастирът „Св. Архангел“ спада към самия гр. Радомир. В него са отбелязани двама монаси, една църква и лозе. По-късно манастирът бил разрушен. Това вероятно станало през последната Австро-турска война през 1737 г. и свързания с нея неуспешен опит за въстание. Тогава били избити седемдесет и двамата монаси, обитавали духовното средище.
След Освобождението манастирското място е посещавано редовно от местната общност, а през 1893 г. радомирски гражданин поставя каменен кръст, за да го обозначи. През 1916 г. местната общност започва да възстановява църквата и сградите на манастира, за да се стигне до тяхното ново разрушаване след 60-те години на ХХ век. През 1992 година се създава инициативен съвет „Св. Спас“ за възстановяване на черковната сграда в местността „Манастирчето“ и храмът е възобновен в сегашния си вид. Главната му църква е кръстова базилика с купол. Фреските и иконите в църквата са творби на известни български художници и представят религиозни сцени и свещени личности.
Понастоящем манастирът не е обитаван от духовни лица. Богослужение се извършва на храмовия празник – „Свето Възнесение Господне“, когато традиционно се прави курбан.
Местоположение:
– гр. Радомир;
– на около 3 км. североизточно от гр. Радомир, в планината Голо Бърдо.
Радибошки манастир „Света Троица“, село Радибош, община Радомир Радибошкият манастир „Света Троица“ е изграден през късното средновековие, най-вероятно през XVII в., край старото село Радибош. През XIX в. Радибошката обител се обособява в едно от големите духовни средища на територията. Манастирът запазва своето съществуване и след Освобождението, за да спре да функционира някъде към началото на 80-те години на XX в., когато е окончателно напуснат. През 2019 година манастирският комплекс е цялостно реновиран. Направена е консервация, реставрация, експониране и конструктивно укрепване на манастирската църква „Света Троица“ и възстановяване на автентичния вид на сградите от комплекса – Манастирските жилища и Стопанската постройка.
Манастирската църква „Света Троица” е малка, еднокорабна, едноапсидна църква с полуцилиндрично сводово покритие. Изградена е от ломен камък с хоросанова спойка. Архитектурните данни на старата част от манастирския храм разкриват, че той принадлежи към типичните за Горнострумските райони еднокорабни църкви от късното средновековие, но бележи нов момент в църковното строителство. Някога цялата вътрешност на старата църква е била стенописана. В двора на манастира е запазена красива старинна чешма.
Местоположение:
– с. Радибош, общ. Радомир;
– на около 3 км. югоизточно от центъра на с. Радибош, в планината Черна гора.
Информационната кампания е част от изпълнението на проект за съвместно партньорство „От Средновековието до наши дни – популяризиране на значими личности, събития и църковно наследство на териториите на МИГ Раковски и МИГ Радомир-Земен“. Проектът се изпълнява съгласно Административен договор № РД 50-45/18.07.2024 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ от мярка 19 „Водено от общностите местно развитие” от ПРСР 2014 – 2020 г.