МИГ Радомир-Земен продължава информационната кампания насочена към популяризиране на местното културно-историческо наследство от Средновековието до наши дни, представяйки информация за значимите личности, събития и църковно наследство на територията.
Земенски манастир „Свети Йоан Богослов“, град Земен, община Земен . Земенската църква „Свети Йоан Богослов“ е основана около ХI–ХII в., което се доказва от анализа на архитектурата и първия слой от запазените ѝ стенописи. Няма сигурни сведения дали веднага към нея са построени манастирски сгради или това става в по-късен период.
Църквата е обновена и изписана през ХIV в. Фрагментарно са запазени ктиторския надпис и ктиторската композиция на южната и западната стена на църквата. Според последните изследвания става ясно, че дарители са Доя и семейството ѝ, като името на съпруга не е запазено. Обновяването става по времето на деспот Деян и може да се отнесе към края на 50 – началото на 60-те години на ХIV в. В периода на османското владичество Земенският манастир е включен в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. под името „Богослов“ в нахия Сирищник. Земенският манастир е обновяван на няколко пъти през ХVIII и ХIХ в.
Земенският манастир представлява комплекс от жилищни сгради, камбанария и църква. В архитектурен план Земенската църква има почти кубична форма. Тя е кръстокуполна, като куполът се поддържа от четири стълба. Храмът има три апсиди, които се издигат до самия покрив. Градежът на сградата е изцяло от бигор споен с хоросан.
Стенописите на Земенската църква са нейната най-голяма ценност, които впечатляват с художествената си стойност и отразяват високите достижения на българското средновековно изкуство. Цялостното изписване на църквата разкрива два живописни слоя, поставени в хронологическите рамки от XI до XIV в. От първия живописен слой са запазени незначителни фрагменти. Това са част от сцена, свързана със Св. Йоаким и Ана и част от образа на Св. Константин. Вторият живописен слой е запазен сравнително добре. Живописната схема изцяло отговаря на средновековния декоративен канон. Сред стенописите се открояват образите на ктиторите – деспот Деян и Доя. В реализацията на много библейски сцени се срещат елементи както на източна и византийска, така и на ренесансова живопис. Изографисани са великите празници, Христовите страсти, образите на Св. Четиридесет мъченици. В най-долния пояс са изписани и едни от най-ранните образи на българските светци Иван Рилски и Йоаким Сарандапорски.
Земенската църква е обявена за паметник на българската архитектура и живопис, а Земенският манастир — за национален музей, който впоследствие става филиал на Националния исторически музей през 2004 г.
Местоположение:
– гр. Земен, общ. Земен;
– на около 2 км. югозападно от центъра на гр. Земен, в североизточния склон на Риша планина.
Пещерски манастир „Свети Николай Мирликийски“, село Пещера, община Земен. На мястото на днешния манастир е имало предхристиянско езическо светилище. В самите граници на манастира, освен фрагменти от антична керамика, са открити постамент с гръцки надпис на богинята Хигия, оброчна плочка на тракийския конник и фрагмент от статуя на божеството Митра.
Най-ранните сведения за манастира „Св. Никола“ откриваме в т.нар. Мрачка грамота на цар Иван Александър (1331–1371) от 1347 г. – единственото писмено свидетелство за манастира от тази епоха. Според нея обителта притежава хрисовули на предишните български царе, които не са достигнали до нас. От грамотата се разбира, че манастирските имоти са разположени в Софийско, Радомирско и Дупнишко. Самата Мрачка грамота се съхранява в Хилендарския манастир в Атон, където е била пренесена след разрушаването на манастира „Св. Никола“.
По-късни сведения за Пещерския манастир се откриват през ХVI в. В описа от 1519 г. е отбелязан манастир „Св. Никола“ в нахия Сирищник. Пещерският манастир е описан и в обширния регистър от 1570/73 г. Вероятно след това Пещерският манастир запустява. Той е обновен през ХIХ в., когато са построени нови манастирски сгради. Днес е извършено частично обновление на храма и облагородяване на част от околното пространство.
Пещерският манастир представлява комплекс от съборна църква, стопански и жилищни сгради и аязмо с малък параклис. Манастирският храм се състои от нова и стара част. Старата част представлява малка триконхална, кръстокуполна църква. През Възраждането старият храм е бил разширен на запад с ново и просторно помещение, а първоначалната църква е била преустроена в олтар. Особен интерес представляват стенописите от първоначалния манастирски храм, които при обновяването на църквата са били покрити с мазилка. През втората половина на XX в. късната мазилка е била изчистена, вследствие на което е разкрита част от красивата средновековна живопис.
Пещерският манастир „Свети Николай Мирликийски“ е паметник на културата, притежаващ статут на недвижима археологическа, архитектурно-строителна и художествена ценност с категория „национално значение“.
Местоположение:
– с. Пещера, общ. Земен;
– на около 2 км. североизточно от с. Пещера и на 5 км. в същата посока от гр. Земен, в планина Рудини.
Информационната кампания е част от изпълнението на проект за съвместно партньорство „От Средновековието до наши дни – популяризиране на значими личности, събития и църковно наследство на териториите на МИГ Раковски и МИГ Радомир-Земен“. Проектът се изпълнява съгласно Административен договор № РД 50-45/18.07.2024 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ от мярка 19 „Водено от общностите местно развитие” от ПРСР 2014 – 2020 г.